"Екокомплекс Катунище"

Къща-музей "Руси Чорбаджи"

В къщата на Руси Чорбаджи може да се разгледа интересна експозиция, представяща различни занаяти от времето на Възраждането, практикувани в Жеравна. Впечатление правят огромният ръчен стан, както и фините ленени тъкани, които жеравненки са тъкали с майсторство. Къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник в бр. 53 на Държавен вестник от 1978г.

Къща-музей "Йордан Йовков"

Родната къща на големия български писател Йордан Йовков (1880–1937г) се намира на площад "Голямо бърдо". В нея Йовков е живял до 13-ата си годишнина, когато цялото семейство се е преселило в Добруджа. През 1957г къщата е превърната в музей, отразяващ обстановката, в която е израснал писателят. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 53 на Държавен вестник от 1978г Експозицията, съставена от негови документи, ръкописи и снимки, разказва за живота и дейността на Йордан Йовков. Къщата е скромна едноетажна постройка, състои се от две стаи и малко антре. В едната стая е представен обликът на типична стая от този край, с мебелите и посудата, мястото за спане на семейството. В другата стая има сбирка от произведения на Йордан Йовков. Акцент в експозицията е писалката, с която писателят пише "Старопланински легенди". Този сборник разкази е вдъхновен именно от родния край на автора. В двора, изпълнен със зеленина, е издигнат паметник, на който Йовков е изобразен седнал на стол и потънал в мисли. Йордан Йовков пише за деца и възрастни. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. Най-известните му творби са "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Ако можеха да говорят", драмите "Албена" и "Боряна" и др.

Картинна Галерия - Старото Класно Училище

Картинната галерия в живописното село Жеравна е разположена в двуетажната сграда на старото класно училище със запазена Възрожденска архитектура от XIX век. Намира се в "Черковната махала" и е в непосредствена близост до църквата "Св. Николай". Сградата, която някога е била център на просветата и образованието в този край, днес е поприще за изява на най-добрите български художници. Фондът на галерията включва над 400 творби на именити майстори на четката, както и специално обособена зала на утвърдения български художник - жеравненец Христо Тодоров – един от основателите на галерията.

Международният Фестивал на Фолклорната Носия Жеравна

Фестивалът е създаден е през 2008 година по идея на Христо Ив. Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Атрактивната им сватба с фолклорната певица Албена Вескова през 2005 г. в местността Костина край с. Рибарица в Тетевенския балкан е проведена по старинен български обичай. Фактът, че младоженците и присъстващите 400 гости са с български народни носии, има широк позитивен отзвук. Това мотивира създателя на „Българе” с помощта на неговите партньори Ян и Елена Андерсон, на тогавашния кмет на Жеравна Лъчезар Германов, бизнесмените Георги Манев и Калин Григоров, както и на други съмишленици, да организира много по-мащабно събитие, което да дава възможност на всеки желаещ поне за три дни в годината да облече българска носия и да направи скок век и половина назад във времето. Така се реализира идеята за международен Фестивал на фолклорната носия, който да е своеобразно дефиле на български и чуждестранни народни носии, съчетано с развлечения в автентична атмосфера и задължителното лично участие на всеки посетител.

Природо-научен музей Котел

Природонаучният музей в Котел е един от най-богатите в България. В него се разкрива биоразнообразието на Източна Стара планина, чрез близо 30 000 експоната от живата и неживата природа, разположени на площ от 1000 m2.

Основоположник на природонаучния музей в Котел е местния учител-естественик Васил Георгиев, който в продължение на 60 години събира образци от района на Котел. Създава богата сбирка от вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици. През 1924 г. организира изложба от 500 експоната в София. След като комисия от Българска академия на науките, начело с проф. Нено Атанасов се запознава с колекциите на Васил Георгиев, предлага през 1951 г. да се създаде природонаучен музей. През 1952 г. е създаден музеят, а през 1981 г. е построена нова сграда, в която се помещава музеят днес.

Във фонда на музея се съхраняват около 30 000 експоната от живата и неживата природа на Източна Стара планина. Експонатите са разпределени тематично в музея – безгръбначни фосили, висши растения, насекоми, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.

В зала „Палеонтология“ са предсатвени повече от 100 безграбначни фосили – корали, миди, охлюви, амонити от мезозойската ера. Около 200 вида висши растения се изложени в зала „Ботаника“. Чрез снимки са показани дървесните видове и храстите, виреещи в Котленска планина. Изложени са 218 вида насекоми – дневни и нощни пеперуди, бръмбари, водни кончета, ципокрили. В две биогрупи – сладководни и морски са представени 58 вида риби. Земноводните и влечугите са 22 вида. От орнитофауната са представени няколко вида птици, като бял и черен щъркел, сив жерав, къдроглав и розов пеликан, дропла, белоглав и скален орел. В музея са експонирани и представители на бозайниците – кафява мечка, вълк, сърна, дива свиня.

Природнонаучният музей е част от 100-те национални туристически обекта.

Етнографски музей: Кьорпеевата къща - Котел

Етнографският музей, онагледяващ бита на населението от този край през 19в. е уреден във Кьорпеевата къща в гр.Котел, датираща от 1872г. Тя представя типичната за късното Възраждане архитектура – двуката, симетрична затворена дървена къща с нейната подредба и уют. Не е възможно да не почувствате романтичната атмосфера на епохата, усета за красота и естетическото чувство на котленката.

Музеят е разположен на двата етажа на къщата като всяка стая е подредена като отделен кът на някогашния котленски дом. На първия етаж има спалня и гостна, а на втория – абаджийска работилница и стая със стан, където са се тъкали прочутите котленски килими.

Музеят на Котленските Възрожденци

Една от забележителностите на гр. Котел е експозицията "Котленски възрожденци", която се помещава в сградата на Пантеона на Георги Стойков Раковски. Открита е през 1981г по случай честването на 1300 години от създаването на България. Експозицията на Музея на котленските възрожденци е разположена в 4 зали – Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери. Представени са уникални експонати, които разкриват книжовната и просветителската дейност на котленските възрожденци.

Пантеон на Георги Раковски

Пантеонът на Георги Раковски е сред от обектите на Историческия музей в град Котел.

Помещава се в обща сграда с експозицията „Котленски възрожденци“. Открита е през 1981 г. по случай честването на 1300-годишнината от създаването на България.

Пантеонът е посветен на един от най-великите български революционери и възрожденци – Георги Стойков Раковски (1821 – 1867 г.), известен още като Георги Сава Раковски. Той е основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождаването на България от османско владичество, демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Музеят има 4 експозиционни зали: „Будители“, „Просветители“, „Бунтовници“ и „Революционери“.

В първата зала на музея се пази сърцето на доктор Петър Берон, но тя е посветена още и на Софроний Врачански, както и на неуморния радетел за църковна независимост Неофит Бозвели.

Експозициите в останалите зали пазят оригинални творби и документи на доктор Васил Берон, лекар и общественик, на просветителя Атанас Гранитски, на книжовника, преводача и учителя Стефан Изворски, припомнят за делото на капитан Георги Мамарчев (вуйчо на Г. Раковски) – ръководител на Велчовата завера в Търново, проследяват съдбите и делата на още много заслужили котленци.

В основната експозиционна зала е експониран мраморният саркофаг на Г. С. Раковски. Върху него са поставени бронзово знаме с думите „Свобода или смърт“ и копие от сабята на революционера.

В зала „Революционери“ на експозицията „Котленски възрожденци“ се проследява жизненият път на Раковски, неговата публицистична и революционна дейност. Снимки, документи и факсимилета отразяват дейността му като народен войвода и организатор на легиите в Белград. Сред най-интересните експонати е бронзовата скулптура „Възкресение“.

Интерес представляват ковчежето, в което са пренесени костите на Раковски, личният дневник на великия българин, личното му оръжие и колекция от оръжие от Руско-турската освободителна война.

Галатанско училище

Галатанското училище се намира в град Котел - квартал Галата. Представлява архитектурен паметник под формата на двуетажна дървена сграда, в която се е помещавало училището на град. Днес възрожденската къща съхранява уникална изложба на тъкани от котленския край. Показаната експозиция показва как шарките и тяхната сложност са се променяли през годините.

Екопътека - Водопад Синият вир

Cини виp e имeтo нa мaлък вoдoпaд, нaмиpaщ ce нa Meдвeнcкa peкa в близocт дo c. Meдвeн. Boдният пaд e oкoлo 3-4 мeтpa, нo cкaлитe и cиньoтo eзepцe (виp), кoeтo ce oбpaзyвa oт вoдaтa, пpaвят мяcтoтo пpикaзнo кpacивo.

Зa дa cтигнeтe дo вoдoпaдa, пъpвo тpябвa дa минeтe пpeз ceлo Meдвeн, кoeтo ce нaмиpa cгyшeнo в южнитe cклoнoвe нa Cтapa плaнинa cpeд вeкoвни и нeпoкътнaти кpacиви гopи.

Bлизaйки в ceлoтo, cлeдвaтe тaбeлитe зa Eкoceлищe "Cиния виp". Cлeд някoлкo кaлдъpъмeни yлички, пътят cтaвa тeceн и вoди диpeктнo дo eкoceлищeтo. Пo пътя щe видитe тaбeлa зa eкoпътeкa Cини виp, кoятo пoдминaвaтe.Oт Eкoceлищe "Cини виp" зaпoчвa пътeкa, кoятo ce cпycкa нaдoлy и пocлe ce движитe пo нeя oт лявo нa peкaтa. Cлeд oкoлo 15-20 мин. пeшa щe cтигнeтe дo вoдoпaдa.

Къща-музей Захари Стоянов Медвен

През 1850 г., в с.Медвен се ражда един от най-великите български революционери – известният родолюбец, политик и писател Джендо Стоянов Джедев, известен като Захари Стоянов. Джендо се ражда в семейство на овчари в къща, намираща се в долния край на медвенската махала „Юрта”. Като дете слугува на баща си, и въпреки, че иска да се образова, той помага на семейството в отглеждането на овцете. Джендо едва ли си тръгва от Медвен с добри чувства, но медвенци и до днес се гордеят, че именно тук е роден великият българин. В негова чест и памет в селото е открита постоянна музейна експозиция. Музеят не е поместен в родната къща на Захари Стоянов. Къщата, превърната в музей е била притежание на неговата съпруга – Анастасия Обретенова, която я купува след смъртта му. Тя е на два етажа, като на първия етаж е запазена в автентичния си вид типичната битова медвенска стая. Пресъздадена е реалната обстановка, в която са живели старите медвенци. В музейната експозиция са представени лични вещи на революционера, дрехи, снимки и литературни произведения.

Природен парк "Сините камъни"

„Сините камъни“ е природен парк в България. Паркът е част от Сливенската планина, която е част от Старопланинската верига. Територията на природния парк има площ от близо 11380,3 хектара и се намира на източния склон на Стара планина. Южната граница на природния парк е очертана от град Сливен. От север, запад и изток паркът е ограден от обширни горски масиви.

През 1980 г. е обявен за природен парк с цел запазване на красивата природа. Паркът разполага с богат растителен свят - установени са над 1000 вида висши растения. Паркът има многобройни представители на животните, птиците, насекомите и др.

Местност “Карандила”

Карандила е местност, която се намира на около 32 км от град Сливен и е най-известната част от природния парк Сините камъни. Достъпен е по въжена линия, с автомобил или по туристически пътеки. На територията на местносста има езеро и хижа. Името произлиза от турската дума - кара (черно), защото по време на турското робство, жителите се изнасяли към местността през "черните времена" - по време на чума.